Даптомицин

Даптомицин|Липопептиден антибиотик|Грам-положително изследване|Научен-пептид

【Свойства】Бял или мръсно{0}}бял прах
【Чистота】 По-голяма или равна на 95%
【Опаковка】5мг, 10мг
【Съхранение】2-8 градуса, съхранение -20 градуса, запечатано съхранение
【Повече информация] Цена на пептида, информация за последователността, химична структура, молекулно тегло, литература за научни изследвания, моля, изпратете запитване по имейл

Даптомицинът е цикличен липопептиден антибиотик от Streptomyces roseus, състоящ се от циклично пептидно ядро ​​от десет аминокиселини със странична верига на мастна киселина. Неговото действие е различно от това на -лактамните или гликопептидните антибиотици, разчитайки главно на калциеви йони за постигане на целенасочена атака върху бактериалната клетъчна мембрана, с бърза бактерицидна активност срещу различни лекарствено-резистентни Грам-положителни бактерии, включително MRSA, VRE. Даптомицинът е синтетичен пептид с висока-чистота, който е само за in vitro и експерименти с животни и други научни изследвания и не може да се използва за лечение на хора.

Бактерицидният процес на даптомицин започва с наличието на калциеви йони. При физиологични концентрации на калциеви йони (около 50 mg/L), антибиотикът даптомицин претърпява конформационна промяна, която води до образуването на трансмембранни олигомерни пори в бактериалните клетъчни мембрани, съдържащи фосфатидилглицерол (PG).Silverman et al. (2003), в Antimicrobial Agents and Chemotherapy, заявява, че Daptomycin е ефективен срещу Staphylococcus aureus. В Антимикробни агенти и химиотерапия, Silverman et al. (2003) показаха, че бактерицидната активност на даптомицин срещу S. aureus има ясна време-зависима и дозо-зависима връзка с разсейването на мембранния потенциал: при концентрация от 5 ug/mL клетъчната жизнеспособност е намалена с повече от 99% в рамките на 30 минути, докато мембранният потенциал е увеличен с повече от 90%. Образуването на пори води до бързо изтичане на K⁺, което от своя страна инхибира синтеза на ДНК, РНК и протеини, което в крайна сметка убива бактериите. За разлика от повечето катионни антимикробни пептиди, даптомицинът е анионна молекула, която трябва да разчита на калциеви йони, за да упражнява мембранно-насочени ефекти, уникален механизъм, който го прави важна моделна молекула за изследване на мембранно-активни антибиотици.

Даптомицин показва много ниски минимални инхибиторни концентрации (MICs) срещу обичайните клинични Грам-положителни аеробни бактерии. Fuchs et al. (2000) изследват 514 клинични изолата и установяват, че MIC на всички тествани щамове са по-малки или равни на 2 mg/L, като само няколко щама на E. faecalis и Listeria monocytogenes достигат 4 mg/L. MIC на MSSA и MRSA варират от 0,03-0,5 mg/L, E. faecalis и E. faecalis (включително резистентни на ванкомицин-щамове) са били 0,25-2 mg/L, -hemolytica и E. faecalis (включително резистентни на ванкомицин-щамове) са били 0,03-0,5 mg/L за MSSA и MRSA, 0,25-2 mg/L за E. faecalis и E. faecalis (включително ванкомицин-резистентни щамове) и 0,016-0,25 mg/L за Streptococcus -hemolyticus. Струва си да се отбележи, че MIC на даптомицин са подобни на тези на резистентност към метицилин или ванкомицин. Трябва да се отбележи, че MIC на даптомицин не корелира с фенотипите на резистентност на метицилин или ванкомицин, което предполага, че неговата активност срещу MRSA и VRE не се влияе от съществуващи механизми на резистентност.Cilli et al. (2006) също потвърждават, че всички тествани щамове са чувствителни към даптомицин в in vitro изследване на 42 VRE, 30 MRSA и 36 MRSE щама. Резултатите от in vitro изследване на 42 VRE, 30 MRSA и 36 MRSE щама показват, че всички щамове са чувствителни към даптомицин.

1. Изследване на бактериални инфекции,-резистентни към множество лекарства
Даптомицин е одобрен за лечение на усложнени инфекции на кожата и меките тъкани, Staphylococcus aureus бактериемия и дясностранен инфекциозен ендокардит. Към 2010 г. приблизително 1 милион пациенти по света с тежки Грам-положителни бактериални инфекции са били лекувани с антибиотик даптомицин. В изследователската среда той често се използва като положителна контрола срещу MRSA и VRE или за изследване на нови комбинирани терапии.

2. Инфекции,-свързани с биофилм
Лечението на инфекции,-свързани с медицинско устройство, е особено проблематично поради високия капацитет за образуване на биофилм на Enterococcus faecalis. Barber et al. (2021) използваха метод на кривата на унищожаване на времето-на биофилма, за да оценят активността на съвместното приложение на даптомицин върху VRE в биофилми. Те установиха, че MIC (bMIC) в биофилмите е 2-8 пъти по-висока от нормалната MIC, което показва, че биофилмите значително намаляват чувствителността към лекарства. Въпреки това, когато антибиотикът даптомицин се комбинира с цефтриаксон, ампицилин или рифампицин, bMIC се намалява с повече от или равна на 2 пъти и показва синергични бактерицидни ефекти срещу повечето от тестваните щамове (по-голяма или равна на 2 log₁₀ CFU/cm² в сравнение с единичния агент). Тези данни предоставят важна справка за изследването на стратегиите за борба с биофилма.

3. Изследване на механизмите за лекарствена резистентност
Проучванията за резистентност към даптомицин са фокусирани върху дву-компонентната регулаторна система на mprF и VraSR. Мехта и др. (2012) установяват, че точковите мутации на mprF (напр. L826F) са пряко свързани с фенотипове на резистентност към антибиотик даптомицин в клинични щамове на MRSA и че активирането на системата VraSR е ключов синергичен фактор в лекарствената резистентност. Инактивирането на VraSR значително повишава чувствителността към даптомицин, докато резистентността се възстановява след запълване. Тези открития осигуряват молекулярна основа за разбиране на адаптивния отговор на бактериите към мембранно-насочени антибиотици.

4. Комбиниран лекарствен скрининг
Синергичният ефект на даптомицин с -лактами, рифампицин и аминогликозиди е широко проучен. В допълнение, химическите свързвания на даптомицин със сребърни нанокластери са показали повишена способност да увреждат мембраната през последните години. Важно е да се отбележи, че даптомицинът не е подходящ за проучвания за белодробни инфекции, тъй като се свързва и се инактивира от белодробните повърхностни-активни вещества - първият докладван случай на органо-специфично инактивиране на антибиотик.

Препоръки за съхранение и използване
Лиофилизираният прах се препоръчва да се съхранява при -20 градуса, като се избягва повторно замразяване и размразяване. След разтваряне може да се разпредели при -80 градуса за дългосрочно съхранение. Изследователите трябва предварително да потвърдят активността на даптомицин според специфичната експериментална система (напр. концентрация на калциев йон, състав на средата), тъй като нивото на калциевия йон пряко влияе върху неговия бактерициден ефект.

• Silverman JA, et al. Антимикробни агенти Chemother. 2003;47(8):2538-2544.
• Fuchs PC, et al. J Antimicrob Chemother. 2000;46(3):443-447.
• Cilli F, et al. J Chemother. 2006;18(1):27-32.
• Barber KE, et al. Антибиотици. 2021;10(8):897.
• Mehta S, et al. Антимикробни агенти Chemother. 2012;56(1):92-102.
• Silverman JA, et al. J Infect Dis. 2005;191(12):2149-2152.

Даптомицин, липопептиден антибиотик, деполяризация на мембраната, MRSA, Грам-положителни бактерии